natiii (Наташа Басарова)
326 3227
28.03.2008 г., 15:14 ч.

Нереално 

  Поезия
817 0 30

Изминаха петнадесет години,

а сякаш вчера случи се това.

Усещам аромата на малини

и свежестта от утринна роса.

 

На слънцето се радвам и си пея,

а изведнъж на входа се звъни,

намятам горна дреха и се смея

в очакване на твоите шеги.

 

Отварям, а на прага - непознати,

стоят безмълвни с каменни лица

и журналисти с фотоапарати

се втурват като зверова тълпа.

 

А моргата е ледено студена,

повдига някой белия чаршаф,

а аз стоя безмълвна, вцепенена,

подпряна на един самотен шкаф.

 

Но не! Това не е познато тяло,

не е любимото ми същество,

въздъхва в мен сърцето отмаляло

и се прекръства като божество.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??