natiii (Наташа Басарова)
287 3221
Mar 28, 2008, 3:14 PM

Нереално 

  Poetry
781 0 30

Изминаха петнадесет години,

а сякаш вчера случи се това.

Усещам аромата на малини

и свежестта от утринна роса.

 

На слънцето се радвам и си пея,

а изведнъж на входа се звъни,

намятам горна дреха и се смея

в очакване на твоите шеги.

 

Отварям, а на прага - непознати,

стоят безмълвни с каменни лица

и журналисти с фотоапарати

се втурват като зверова тълпа.

 

А моргата е ледено студена,

повдига някой белия чаршаф,

а аз стоя безмълвна, вцепенена,

подпряна на един самотен шкаф.

 

Но не! Това не е познато тяло,

не е любимото ми същество,

въздъхва в мен сърцето отмаляло

и се прекръства като божество.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??