Нереално
Изминаха петнадесет години,
а сякаш вчера случи се това.
Усещам аромата на малини
и свежестта от утринна роса.
На слънцето се радвам и си пея,
а изведнъж на входа се звъни,
намятам горна дреха и се смея
в очакване на твоите шеги.
Отварям, а на прага - непознати,
стоят безмълвни с каменни лица
и журналисти с фотоапарати
се втурват като зверова тълпа.
А моргата е ледено студена,
повдига някой белия чаршаф,
а аз стоя безмълвна, вцепенена,
подпряна на един самотен шкаф.
Но не! Това не е познато тяло,
не е любимото ми същество,
въздъхва в мен сърцето отмаляло
и се прекръства като божество.
© Наташа Басарова All rights reserved.
