natiii (Наташа Басарова)
326 3227
28 мар. 2008 г., 15:14

Нереално 

  Поэзия
816 0 30

Изминаха петнадесет години,

а сякаш вчера случи се това.

Усещам аромата на малини

и свежестта от утринна роса.

 

На слънцето се радвам и си пея,

а изведнъж на входа се звъни,

намятам горна дреха и се смея

в очакване на твоите шеги.

 

Отварям, а на прага - непознати,

стоят безмълвни с каменни лица

и журналисти с фотоапарати

се втурват като зверова тълпа.

 

А моргата е ледено студена,

повдига някой белия чаршаф,

а аз стоя безмълвна, вцепенена,

подпряна на един самотен шкаф.

 

Но не! Това не е познато тяло,

не е любимото ми същество,

въздъхва в мен сърцето отмаляло

и се прекръства като божество.

© Наташа Басарова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??