Неродено лято
Лети по прегорялото поле
безбрежно силуетът на момиче,
но няма слънце, няма и небе,
и никой друг наоколо не тича.
Прелитат вместо птиците по свода
моменти без картини и без цвят...
Повява вятър, липсва аромат,
понася се във въздуха тревога.
Студено е, а беше сякаш лято
и мокра бе от дъжд земята,
но няма вече дъжд и не е лято,
погребана лежи в пръстта душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Всички права запазени
