Лети по прегорялото поле
безбрежно силуетът на момиче,
но няма слънце, няма и небе,
и никой друг наоколо не тича.
Прелитат вместо птиците по свода
моменти без картини и без цвят...
Повява вятър, липсва аромат,
понася се във въздуха тревога.
Студено е, а беше сякаш лято
и мокра бе от дъжд земята,
но няма вече дъжд и не е лято,
погребана лежи в пръстта душата.
© Ралица All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
