19 ago 2014, 18:21

Неродено лято 

  Poesía
338 0 4

Лети по прегорялото поле

безбрежно силуетът на момиче,

но няма слънце, няма и небе,

и никой друг наоколо не тича.

Прелитат вместо птиците по свода

моменти без картини и без цвят...

Повява вятър, липсва аромат,

понася се във въздуха тревога.

Студено е, а беше сякаш лято

и мокра бе от дъжд земята,

но няма вече дъжд и не е лято,

погребана лежи в пръстта душата.

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??