Неродено погубено...
***
Рисувам...
Листът грохнал ме гледа налудно...
Сее увяхнали цветя ръката ми
върху му...
Потъва слънцето в мъртвешки черното море...
От пясъка не никнат миди,
а плашило...
Взира се, крещи и реже от брега
парченца жалки люспи...
рибешки очи...
и кости голи...
Плашилото върви...
От листите ръката ми твори го...
Превръщам в убиец лявата си длан...
А четката във дясната е карабина...
трепеща... трепереща... трептяща...
Чертае плашила
от черни мастила...
Залива цветя и морета
със зъбната отрова
на мръкнала душа...
Плашило е -
живяла някога и не била...
Разливам се...
Чашата кипи във вените -
миналите... убито неродени...
Постъпвам със себе си крайно...
Небивало...
Неродено погубено...
Рисувам...
Листът грохнал ме гледа налудно...
Сее увяхнали цветя ръката ми
върху му...
Потъва слънцето в мъртвешки черното море...
От пясъка не никнат миди,
а плашило...
Взира се, крещи и реже от брега
парченца жалки люспи...
рибешки очи...
и кости голи...
Плашилото върви...
От листите ръката ми твори го...
Превръщам в убиец лявата си длан...
А четката във дясната е карабина...
трепеща... трепереща... трептяща...
Чертае плашила
от черни мастила...
Залива цветя и морета
със зъбната отрова
на мръкнала душа...
Плашило е -
живяла някога и не била...
Разливам се...
Чашата кипи във вените -
миналите... убито неродени...
Постъпвам със себе си крайно...
Небивало...
Неродено погубено...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
