17 oct 2007, 10:41

Неродено погубено...

  Poesía
732 0 10
***
Рисувам...
Листът грохнал ме гледа налудно...
Сее увяхнали цветя ръката ми
върху му...
Потъва слънцето в мъртвешки черното море...
От пясъка не никнат миди,
а плашило...
Взира се, крещи и реже от брега
парченца жалки люспи...
рибешки очи...
и кости голи...
Плашилото върви...
От листите ръката ми твори го...
Превръщам в убиец лявата си  длан...
А четката във дясната е карабина...
трепеща... трепереща... трептяща...
Чертае плашила
от черни мастила...
Залива цветя и морета
със зъбната отрова
на мръкнала душа...
Плашило е -
живяла някога и не била...

Разливам се...
Чашата кипи във вените -
миналите... убито неродени...
Постъпвам със себе си крайно...
Небивало...
Неродено погубено...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...