9.08.2013 г., 21:10 ч.

Неромантичен вълчи стих 

  Поезия » Друга
671 0 13

Не следвай вълчата ми сянка!
Не влизай в тъжните ми светове!
Една луна, прегризана до болка
достатъчна е, воят ми да побере.

Не идвай в дебрите на лудостта ми!

Капани щракат - хищен благослов!
Оцелявам чрез прегризаната лапа
и с нея плащам правото си на живот!


 Не си измисляй! Никога не ме е имало

по стръмните отвеси на сърцето ти.

Оголеният зъбер на живота ми

побира само мен и ветровете ми.

***

Понякога,
(наивно) поглеждам към небето,
но няма милост свише, ни от свои.

Безстрастно гледат ме зениците
на милион небесни, саможиви сови. 

© Лъки Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Оригинално и богато пишеш!
  • точно такава поезия харесвам - картинна и емоционална...поздрави, Лъки
  • Ако я няма болката, как ще оценим блаженството?
    Поздрави, Лъки!
  • Много ми хареса! Особено поантата!

    Безстрастно гледат ме зениците
    на милион небесни, саможиви сови.
  • Вълчи поздрав и прегръдка!!!
  • Така е тези капани се превръщат в уроци! Поздрави за стиха, хареса ми!
  • Харесах,Лъки!
  • Благодаря за интересните коментари и за прочита:
    Рада, болката е тази, която ни припомня, че сме живи и земни
    Злати, лично аз съм далеч от идеята за гротеска, но се радвам, че ти е харесал стихът ми.
    Краси, благодаря за подкрепата и усета!
    Ели, Дари, вълчият ми свят е различен, понякога болезнено откровен, но за това пък- капаните му са светли уроци!
    Благодаря, че бяхте на страницата ми!
  • Наистина интересен стих!
  • Интересен стих! И толкова различен...
  • Аплодисменти за островърхия стих!!!
  • ЕЕЕ, прекрасна гротеска! Обичам тоя стил и го нося. Поздрави!
  • Световете ти са тъжни,но красиви!Усещам болката ти,харесах я!
Предложения
: ??:??