Неромантичен вълчи стих
Не следвай вълчата ми сянка!
Не влизай в тъжните ми светове!
Една луна, прегризана до болка
достатъчна е, воят ми да побере.
Не идвай в дебрите на лудостта ми!
Капани щракат - хищен благослов!
Оцелявам чрез прегризаната лапа
и с нея плащам правото си на живот!
Не си измисляй! Никога не ме е имало
по стръмните отвеси на сърцето ти.
Оголеният зъбер на живота ми
побира само мен и ветровете ми.
***
Понякога,
(наивно) поглеждам към небето,
но няма милост свише, ни от свои.
Безстрастно гледат ме зениците
на милион небесни, саможиви сови.
© Лъки All rights reserved.
