21.01.2008 г., 23:17

Несбъднати мечти

817 0 2

Сълза едничка се прокапа,

една, но тежка тя за мене,

по бузата се стече и бавно падна след това на пода.

Нямаше кой в шепи да събира несбъднатите ми мечти

и да иска живота ми да промени.

Плачех за това, не че съм сама, а плачех за това,

че не си във този миг до мен сега.

За да можеш да видиш не само

СЪЛЗИ в очите ми, а и голямата любов.

Но няма ти да видиш моето сърце и тъгата в моето лице,

тъга по мечти от море

и всичко разделено на две!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...