18.01.2018 г., 22:05 ч.

Несбъднатост 

  Поезия » Гражданска
660 15 18

Изстинах... И в душата ми вали
снегът на орисията всевластна.
Жарта, която дъх не сподели,
затрупана под преспите угасна.

 

В нищожната просия претърпях
капризите на вихър безпощаден.
Сто пъти от отхвърляне ридах
и в глухата тъма будувах гладен.

 

Не се превърнах в хищен единак
с инстинктите готов да кръволочи.
Очаквах радостта пред моя праг,
но чакането дълго се проточи.

 

Годините се свиха на кравай,
паянтово да скърцат в тишината.
Да идва краят... Търсеният край,
където се стопява белотата.

 

И в капчици, сълзи околовръст,
да тръпне чист сезонът невъзможен.
Едничко възкресение след кръст
и светла диря над света безбожен.

 

Изстинах... И в душата ми вали.
Навява сняг тъгата синоптична.
В поета от несбъднатост боли,
но болката, по право, си е лична...

 

Ясен Ведрин
(Точка на замръзване)

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Нина!
  • Образно изразени силни чувства и усещания...Чудесен стих!
  • Успех и на теб в мисията ти, Силвия!
  • Светът в Откровения е с изострени сетива. Поздрави и успех!
  • Благодаря, Силвия! Този стих ми е като изповедник, готов да ме изслуша, когато светът тотално е оглушал!
  • Много силни чувства, болящо, силно и нарисувано! Прекрасно поставен финал и висок клас на поезия!
  • Благодаря ти, Теис! Бъди благословена!
  • Благодаря за вечерната доза класна поезия, поете! Засити ме!
  • Благодаря ти, Роби! Едни поети са скитници, а други птици! Моят скиталчески период дълго се проточи...
  • Радвам се, че се връщаш отново в сайта!...Класната ти поезия е истинска наслада за душата!...
  • Благодаря ти, землячке! Бъди благословена!
  • Браво, земляк! Моите възхищения, поете...
  • Благодаря ви - Стойчо, Елица и Пепи! Бъдете сбъднати в мечтите си!
  • Изключително въздействащо! Аплодисменти!
  • Несбъднатото ражда копнежи, а те ни поддържат живи...
    Стойностен стих!
  • Поздравления,Ведрин!
  • Благодаря ти, Ренета! Думите ти стоплят...
  • "Изстинах... И в душата ми вали
    снегът на орисията всевластна.
    Жарта, която дъх не сподели,
    затрупана под преспите угасна."

    Аплодирам те, Поете!
    С възхищение!!
Предложения
: ??:??