Изстинах... И в душата ми вали
снегът на орисията всевластна.
Жарта, която дъх не сподели,
затрупана под преспите угасна.
В нищожната просия претърпях
капризите на вихър безпощаден.
Сто пъти от отхвърляне ридах
и в глухата тъма будувах гладен.
Не се превърнах в хищен единак
с инстинктите готов да кръволочи.
Очаквах радостта пред моя праг,
но чакането дълго се проточи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up