Несбъднатост
Изстинах... И в душата ми вали
снегът на орисията всевластна.
Жарта, която дъх не сподели,
затрупана под преспите угасна.
В нищожната просия претърпях
капризите на вихър безпощаден.
Сто пъти от отхвърляне ридах
и в глухата тъма будувах гладен.
Не се превърнах в хищен единак
с инстинктите готов да кръволочи.
Очаквах радостта пред моя праг,
но чакането дълго се проточи.
Годините се свиха на кравай,
паянтово да скърцат в тишината.
Да идва краят... Търсеният край,
където се стопява белотата.
И в капчици, сълзи околовръст,
да тръпне чист сезонът невъзможен.
Едничко възкресение след кръст
и светла диря над света безбожен.
Изстинах... И в душата ми вали.
Навява сняг тъгата синоптична.
В поета от несбъднатост боли,
но болката, по право, си е лична...
Ясен Ведрин
(Точка на замръзване)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Ведрин Все права защищены
