Нещастие
Отчаяни стихове
пиша за себе си!
И болката силна
се опитвам да спра!
Разхождам се пак
по алеите пусти!
И все по-пуст
ми се вижда света!
Не вярвам във нищо!
Нито моля за обич!
Какво остана от сърцето ми?
Кажи ми!
Един нащърбен от Земята
камък!
Един отчаян спомен
от любов!
Не вярвам във пориви!
Нито тръпката помня!
Отново пак скитам се!
Търся да видя пак
твоите стъпки върху мекия сняг!
Твоята сянка... все я виждам
във тъмното!
Моля се, плача, но не
виждам очите ти!
Онези очи, във които бях влюбена!
Няма ги устните,
само споменът реже,
като с нож на сърцето ми
пак гравира "нещастие"!!!!!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сандра Неста Всички права запазени
