23.08.2013 г., 11:56

Нещастник

854 0 9

НЕЩАСТНИК

 

С лице покрито от усмивка-маска,

с душа зад ледена стена,

със завист в погледа и

с недоверие към всеки,

в плен на предизвестената съдба,

с мечти за обич и за щастие,

уж живо е, но без битие,

хем съществува, хем го няма,

същество, нещастно е.

 

А птиче щом на рамото му кацне

или пък златен дъжд го ороси,

ако с нещо то се забавлява,

дори щом някой обич му дари,

то чудо ще да стори, да го махне

и на нещастието, да се покори.

 

Същество такова не жалете,

не струва то дори една сълза,

с нещастието си гордо е, не го корете,

то има право на това!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е,Радостина, това е основната идея.
  • с нещастието си гордо е, не го корете,

    то има право на това!

    Това е напълно достатъчно..
  • На Естрея, Алли и Санвали благодаря зя подкрепата!
  • Съгласна съм с теб за тези хора които търсят да предизвикат нещастието и съжалението!...Поздрави! пак се върнах на стиха ти!
  • Прав си, Милорди! Има хора, които откриват щастие в нещастието си... и правят всичко възможно да го предизвикат!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...