23.08.2013 г., 11:56 ч.

Нещастник 

  Поезия » Философска
665 0 9

НЕЩАСТНИК

 

С лице покрито от усмивка-маска,

с душа зад ледена стена,

със завист в погледа и

с недоверие към всеки,

в плен на предизвестената съдба,

с мечти за обич и за щастие,

уж живо е, но без битие,

хем съществува, хем го няма,

същество, нещастно е.

 

А птиче щом на рамото му кацне

или пък златен дъжд го ороси,

ако с нещо то се забавлява,

дори щом някой обич му дари,

то чудо ще да стори, да го махне

и на нещастието, да се покори.

 

Същество такова не жалете,

не струва то дори една сълза,

с нещастието си гордо е, не го корете,

то има право на това!

© Лордли Милордов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е,Радостина, това е основната идея.
  • с нещастието си гордо е, не го корете,

    то има право на това!

    Това е напълно достатъчно..
  • На Естрея, Алли и Санвали благодаря зя подкрепата!
  • Съгласна съм с теб за тези хора които търсят да предизвикат нещастието и съжалението!...Поздрави! пак се върнах на стиха ти!
  • Прав си, Милорди! Има хора, които откриват щастие в нещастието си... и правят всичко възможно да го предизвикат!
  • Има хора, които, не че им харесва, но като че ли търсят и предизвквт нещастието, или се вживяват в ролята на нещастници. На тях псветих този стих, Анабел и Helius. Благодаря, че коментрхте темата!
  • За съжаление стана модерно
    и в щастието да се търси нещастие!
    Мрънкащи негативи - под път и над път!
    За съжаление!...
    Поздрав за стиха!
  • Предпочитам да предизвиквам весело настроение и смях, но понякога се получават и такива неща, Санвали.
  • Еее, много вярно и философско! Задълбочен поглед! Хареса ми ! Поздрави!!
Предложения
: ??:??