Нещата от живота
НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА
Монотонният живот убива,
надежди и мечти красиви,
от руслото повлечени по навик,
спотайваме най-яросния вик...
В инертни превръщаме се бавно,
за хляба е грижата ни главно,
тялото се мъчим да нахраним,
забравихме душите си да браним,
от цялото натрупано безверие,
от глупавото нечие високомерие,
потъват в бездната на самотата,
сподавените викове на тишината.
Напразно крясъкът пронизва,
света от бездушие подгизнал,
само тук-там човечност сляпа,
по малко разсича тъмнината.
Искрицата надежда бавно гасне,
за отново мигове прекрасни,
времето препуска във галоп,
известява за душевният потоп.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калина Влади Всички права запазени
