Нещата от живота
НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА
Монотонният живот убива,
надежди и мечти красиви,
от руслото повлечени по навик,
спотайваме най-яросния вик...
В инертни превръщаме се бавно,
за хляба е грижата ни главно,
тялото се мъчим да нахраним,
забравихме душите си да браним,
от цялото натрупано безверие,
от глупавото нечие високомерие,
потъват в бездната на самотата,
сподавените викове на тишината.
Напразно крясъкът пронизва,
света от бездушие подгизнал,
само тук-там човечност сляпа,
по малко разсича тъмнината.
Искрицата надежда бавно гасне,
за отново мигове прекрасни,
времето препуска във галоп,
известява за душевният потоп.
© Калина Влади All rights reserved.
