14.05.2025 г., 14:43  

Нещо като поема

250 0 0

Гласът ти се разлива
по тялото ми
и прониква
в сърцето ми,
което се отпуска и отваря
все повече със всеки следващ тон.
А тишината
между думите ни
се врязва като стрела
и ме пронизва,
убивайки всяка надежда
за бъдещето,
което можехме да имаме,
ако се бяхме срещнали
във друго време.
Всеки разговор
е като раждане и смърт
на копнежа в мен.
Толкова е мазохистично,
превръщам те във въздуха,
от който имам нужда,
за да дишам,
а той е наситен с отрова.
Оставам сама
с мислите си,
които ме изяждат
и не ми остава нищо
друго, освен да изкарам
думите си
и да ги нанижа
в нещо като поема
в опит
да спра
да чувствам
болката,
която не мога
да поема. 

 

Тина Рай, 2025

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...