Нещо като поема
Гласът ти се разлива
по тялото ми
и прониква
в сърцето ми,
което се отпуска и отваря
все повече със всеки следващ тон.
А тишината
между думите ни
се врязва като стрела
и ме пронизва,
убивайки всяка надежда
за бъдещето,
което можехме да имаме,
ако се бяхме срещнали
във друго време.
Всеки разговор
е като раждане и смърт
на копнежа в мен.
Толкова е мазохистично,
превръщам те във въздуха,
от който имам нужда,
за да дишам,
а той е наситен с отрова.
Оставам сама
с мислите си,
които ме изяждат
и не ми остава нищо
друго, освен да изкарам
думите си
и да ги нанижа
в нещо като поема
в опит
да спра
да чувствам
болката,
която не мога
да поема.
Тина Рай, 2025
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тина Всички права запазени