Нещо като вечност
НЕЩО КАТО ВЕЧНОСТ
Беше някога.
Беше отдавна.
Беше много преди.
Звездите изгряваха.
В душите ни хладно.
И вятърно.
Аз – на влака.
На перона – ти.
Но ето днес:
след толкова някога,
след толкова отдавна,
след толкова загаснали звезди –
аз пак съм във влака,
на перона пак си ти
и пак ни е хладно,
и пак ни е вятърно...
Както преди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
