17.03.2008 г., 7:54

Нещо, наречено любов

1.2K 0 0
 

Като фея от приказка,

красива и истинска,

кацна във наште мечти,

показа ни блясъци

за щастливи нещастници

и омайващо как ги боли.

Дума нова в нашия речник -

наричат я, мисля, "Любов",

дърветата плодни

и грешки на времето,

образ на жалкия сладък живот.

И ето, че младост,

пълна със радост,

за болките още живее,

а сянката бледа

търси обжалване,

но за любов да пита не смее.

Казват, че Ти си - ела, говори ни

за безбройните там обстоятелства,

различни истории, копнежи, теории -

намигваш им тъй обаятелно.

И цъфва първи цвят на задоволството,

вярваме вече сляпо в химери,

но кажи ми - не е ли туй само нахалството

на твоите две полусфери?

Едната е щастие, огорчение, другата -

задължения поради чувство за чест,

слабодушни сме хората и твърде променливи -

днес е утре, ала утре вече не е днес.

Ето, зад скалите крачи важен хоризонтът,

а зад него мнимата Любов залязва,

след жестоката смърт на две души човешки,

дори и слънцето ще заприказва.

С цялата солена болка на разбиващия се кораб "Надежда",

познавайки тази Любов и нейната същност,

през сълзи във песен нарежда:

"Искате - казва ни - да мразите,

ала искате и да обичате,

но обичате, докато още се мразите

и мразите, докато още обичате!"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...