12.10.2011 г., 22:25

Нещо небивало

1.3K 0 20

Не, не ми е достатъчна тази любов -

делнична, равна и скучна!

Искам ти да изпиваш до дъно

пяната на възторга, прелял

от моята чаша в твоята.

Името ми така да извикаш,

че да плисне в звънко съзвучие,

да ме вдигне и впримчи -

бездиханна, сразена от обич.

Ако трябва, думи незнайни ти измисли,

забъркай в казана на страстите

нещо небивало, нещо омайно -

да отприщиш стихиите на душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветана Качерилска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...