Не, не ми е достатъчна тази любов -
делнична, равна и скучна!
Искам ти да изпиваш до дъно
пяната на възторга, прелял
от моята чаша в твоята.
Името ми така да извикаш,
че да плисне в звънко съзвучие,
да ме вдигне и впримчи -
бездиханна, сразена от обич.
Ако трябва, думи незнайни ти измисли,
забъркай в казана на страстите
нещо небивало, нещо омайно -
да отприщиш стихиите на душата.
© Цветана Качерилска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
