Нещо небивало

Poetry » Love

1.3K 0 20

Не, не ми е достатъчна тази любов -

делнична, равна и скучна!

Искам ти да изпиваш до дъно

пяната на възторга, прелял

от моята чаша в твоята.

Името ми така да извикаш,

че да плисне в звънко съзвучие,

да ме вдигне и впримчи -

бездиханна, сразена от обич.

Ако трябва, думи незнайни ти измисли,

забъркай в казана на страстите

нещо небивало, нещо омайно -

да отприщиш стихиите на душата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Vortexa (Васил Петров)

нещо небивало, нещо омайно -
да отприщиш стихиите на душата.

Показва наистина на какво е способна душата на един човек!!
Поздрави за красивият стих! 6 от мен!

2011-10-25T00:16:40+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

великолепен стих, Цвети...
чета те с удоволствие..
най-сърдечно..

2011-10-23T21:47:29+03:00
BuRn_AliVe (Александър)

Страхотно е!
Троян, а? Радвам се да видя още един троянец в откровенските ширини.

2011-10-20T17:42:45+03:00
aborigen (Борко Бърборко)

Поздрав!

2011-10-19T19:02:29+03:00
mili_bg (Милена Христова)

Стихийното в душата...!Поздрави!

2011-10-19T12:35:16+03:00