Не, не ми е достатъчна тази любов -
делнична, равна и скучна!
Искам ти да изпиваш до дъно
пяната на възторга, прелял
от моята чаша в твоята.
Името ми така да извикаш,
че да плисне в звънко съзвучие,
да ме вдигне и впримчи -
бездиханна, сразена от обич.
Ако трябва, думи незнайни ти измисли,
забъркай в казана на страстите
нещо небивало, нещо омайно -
да отприщиш стихиите на душата.
© Цветана Качерилска All rights reserved.
да отприщиш стихиите на душата.
Показва наистина на какво е способна душата на един човек!!
Поздрави за красивият стих! 6 от мен!