Невинността е толкова красива!

Носех я и нося я със себе си.

Някой, някак понечи да ми я отнеме.

Да бъда друга, за нечие чуждо време.

Без да пита, а пък аз - без да осъзная,

тръгнах по нечии чужди стъпки - да мечтая.

Започнах да потъвам, в капани да се хващам.

Не се обръщах, вървях напред без дори да схващам,

накъде да продължа, каква съм и каква ще бъда.

Някой ме видя преди отново да потъна.

Дръпна ме при себе си и ме обгърна с истина!

Видях се отстрани.

Била съм в сянка нечия, измислена!

Друга съм била.

Ала ти, спасителю, ми даде шанса,

да имам нещо против фарса! 

29.01.2009