Невинността е толкова красива!
Носех я и нося я със себе си.
Някой, някак понечи да ми я отнеме.
Да бъда друга, за нечие чуждо време.
Без да пита, а пък аз - без да осъзная,
тръгнах по нечии чужди стъпки - да мечтая.
Започнах да потъвам, в капани да се хващам.
Не се обръщах, вървях напред без дори да схващам,
накъде да продължа, каква съм и каква ще бъда.
Някой ме видя преди отново да потъна.
Дръпна ме при себе си и ме обгърна с истина!
Видях се отстрани.
Била съм в сянка нечия, измислена!
Друга съм била.
Ала ти, спасителю, ми даде шанса,
да имам нещо против фарса!
29.01.2009
© Деси Todos los derechos reservados