21.07.2009 г., 22:32

Нещо с теб умира

911 0 0

Не смей сбогом да ми кажеш,
не смей дори обичам те да изричаш!

Как можеш в любов да ми се вричаш,
а сега на самота да ме обричаш !

Знай, ще намразя аз живота,
щом няма в него доброта!
Защо жесток си ти сега,
защо разкъсваш моята душа ?

Знаех, че не трябва да обичам,
но защо се влюбих, ми кажи!
Сега замира усмивката на моето лице,
а с нея и моето сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...