Jul 21, 2009, 10:32 PM

Нещо с теб умира

Poetry » Love

909 0 0

Не смей сбогом да ми кажеш,
не смей дори обичам те да изричаш!

Как можеш в любов да ми се вричаш,
а сега на самота да ме обричаш !

Знай, ще намразя аз живота,
щом няма в него доброта!
Защо жесток си ти сега,
защо разкъсваш моята душа ?

Знаех, че не трябва да обичам,
но защо се влюбих, ми кажи!
Сега замира усмивката на моето лице,
а с нея и моето сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0