19.12.2008 г., 0:11

Нещо се е променило

1.5K 0 45
 

 Променено

 

 

Нещо се е променило.

Уж съм с теб,

ала съм различен.

Прегръщам те,

но нищо не усещам

и се питам:

"Дали те обичам!"

Докосваш ме,

но тръпката я няма.

Сърцето ми

не иска да пулсира.

Целувката ни -

вече леден камък

прогонва и последния

любовен пламък.

Накрая просълзен

ще те изпратя.

Сълзи видях

и в твоите очи.

Но всичко днес

добре е да приключи.

Да свършим с мъката -

и аз, и Ти.

 

.

.Редактирано след малки съвети на Дарчето, в 12:40 часа

,

-

 

Нещо се е променило.
Със теб съм,
а вече е различно.
Прегърнати сме,
но не те усещам.
Обичам ли те още...
Докосваш ме,
но тръпка няма.
Сърцето ми
не иска да пулсира,
прогонва и последния
любовен плам.
Изпращам те.
Сълзи видях
в  очите ти, любима.
Да си поплачем,
Искаш ли...
За нас...

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано в 01:10  часа след малка помощ от Веселка Йосифова

 

Дано така Ви хареса на всички!

Обичам Ви!

 

19.12.2008 г.

03:25 часа

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • можеш да лъжеш някого за разни неща през цялото време, всички за едно нещо през цялото време, но...
    всички за всичко през цялото си време - не можеш.
    така и с угодата, и с харесването...
    нямам претенции да разбирам от поезия. инстинктивно харесвам и пак така -не. това е.
    бъди себе си. май е най-важното.
    полемиката и тук лесно става говорилня.
    Весели празници
    С.
  • Аве, я го оставете човека сам да стигне до себе си. Съвети, съвети... Пък и аз дойдох да вдигна крак... Вальо, аз не съм чела почти нищо от теб, но тъй като ПР-а ти е супер в момента, смятам да се оставя да ме води и ще те понаобиколя. На теб май ти трябва само време в момента, ма не е моя работа да се обаждам... Изчезва-а-а-а-м!
  • Привет Вальо!

    Често те чета и ми допада искреността ти.Рядко коментирам прочетеното в сайта по различни причини. Прочетох част от коментарите тук и искам да споделя с теб малко свои мисли, свързани с поезията...

    За мен поезията си е вихър от усещания, емоции, споделени преживявания и философия в най-изчистен вид.Чета поезия от както се помня… и я обичам, усещам я като вълшебна магия… Понякога ме кара да си задавам въпроси, понякога ме разплаква или разсмива, понякога намирам отговори, без дори ясно да съм осъзнала въпросите – всичко това, разбира се е резултат от въздействието на стиха. Не подлагам на анализ изразните средства, строежа на стихотворенията или римите. Дори умишлено избягвам да го правя – лично за мен е важно невероятното усещане, което ми носи поезията… Предпочитам да се връщам и да препрочитам стихотворения, които силно са ме впечатлили. И почти винаги с всеки нов прочит откривам нови и нови неща за себе си там…
    И в този сайт има такива, които съм търсела да прочета отново и отново… при тях ще се връщам пак!

    Но коментарите... избягвам да чета и не си позволявам да давам оценки и да се намесвам в разни спорове, защото ми е толкова странно това, че някой се опитва да наложи своето мнение и усещане за поезията (и за което и да е произведение на изкуството) като най-вярно и определящо. Не го разбирам това. Все пак не може всичко на всички да се харесва!

    ...А си мисля и друго - един човек може да възприеме по различен начин дори един и същ стих, според настроението си в момента, когато го чете или според посоката на мислите си в този момент. Случвало ми се е и на мен. Затова обичам да си препрочитам някои стихове в различни моменти...

    Единственото, което не мога и няма да отминавам без коментар е плагиатството – не това на стихове на един или друг човек, публикуващ в нета, а по-скоро на неща, които съм чела извън нета.

    Надявам че, Вальо, че от всичко, което написах ще откриеш нещо, което да ти даде воля и енергия да бъдеш себе си и да носиш мечтите в собствените си ръце. Това ти пожелавам най-искрено!

    Весели празници на всички и нека бъдем повече честни и искрени хора… и не само около Коледа!

  • Препрочетох няколко пъти стиховете и коментарите, дори коментарите прочетох повече пъти.... Вал, бъди себе си и отстоявай себе си твърдо и непоколебимо. Моите уважения абсолютно към всички присъстващи тук, но всеки е уникален и неповторим. Не го забравяй, каквото и да ти струва! Паздрави с най-искрени чувства!
  • Направо не вярвам на очите си... Що за говорилня се е получила тук!?!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...