19.12.2008 г., 0:11 ч.
Нещо се е променило
Променено
Нещо се е променило. Уж съм с теб, ала съм различен. Прегръщам те, но нищо не усещам и се питам: "Дали те обичам!" Докосваш ме, но тръпката я няма. Сърцето ми не иска да пулсира. Целувката ни - вече леден камък прогонва и последния любовен пламък. Накрая просълзен ще те изпратя. Сълзи видях и в твоите очи. Но всичко днес добре е да приключи. Да свършим с мъката - и аз, и Ти.
. .Редактирано след малки съвети на Дарчето, в 12:40 часа , -
| Нещо се е променило.
Редактирано в 01:10 часа след малка помощ от Веселка Йосифова |
Дано така Ви хареса на всички!
Обичам Ви!
19.12.2008 г.
03:25 часа
© Валентин Добрев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Аве, я го оставете човека сам да стигне до себе си. Съвети, съвети... Пък и аз дойдох да вдигна крак... Вальо, аз не съм чела почти нищо от теб, но тъй като ПР-а ти е супер в момента, смятам да се оставя да ме води и ще те понаобиколя. На теб май ти трябва само време в момента, ма не е моя работа да се обаждам... Изчезва-а-а-а-м!
-
Привет Вальо!
Често те чета и ми допада искреността ти.Рядко коментирам прочетеното в сайта по различни причини. Прочетох част от коментарите тук и искам да споделя с теб малко свои мисли, свързани с поезията...
За мен поезията си е вихър от усещания, емоции, споделени преживявания и философия в най-изчистен вид.Чета поезия от както се помня… и я обичам, усещам я като вълшебна магия… Понякога ме кара да си задавам въпроси, понякога ме разплаква или разсмива, понякога намирам отговори, без дори ясно да съм осъзнала въпросите – всичко това, разбира се е резултат от въздействието на стиха. Не подлагам на анализ изразните средства, строежа на стихотворенията или римите. Дори умишлено избягвам да го правя – лично за мен е важно невероятното усещане, което ми носи поезията… Предпочитам да се връщам и да препрочитам стихотворения, които силно са ме впечатлили. И почти винаги с всеки нов прочит откривам нови и нови неща за себе си там…
И в този сайт има такива, които съм търсела да прочета отново и отново… при тях ще се връщам пак!
Но коментарите... избягвам да чета и не си позволявам да давам оценки и да се намесвам в разни спорове, защото ми е толкова странно това, че някой се опитва да наложи своето мнение и усещане за поезията (и за което и да е произведение на изкуството) като най-вярно и определящо. Не го разбирам това. Все пак не може всичко на всички да се харесва!
...А си мисля и друго - един човек може да възприеме по различен начин дори един и същ стих, според настроението си в момента, когато го чете или според посоката на мислите си в този момент. Случвало ми се е и на мен. Затова обичам да си препрочитам някои стихове в различни моменти...
Единственото, което не мога и няма да отминавам без коментар е плагиатството – не това на стихове на един или друг човек, публикуващ в нета, а по-скоро на неща, които съм чела извън нета.
Надявам че, Вальо, че от всичко, което написах ще откриеш нещо, което да ти даде воля и енергия да бъдеш себе си и да носиш мечтите в собствените си ръце. Това ти пожелавам най-искрено!
Весели празници на всички и нека бъдем повече честни и искрени хора… и не само около Коледа!
-
Препрочетох няколко пъти стиховете и коментарите, дори коментарите прочетох повече пъти.... Вал, бъди себе си и отстоявай себе си твърдо и непоколебимо. Моите уважения абсолютно към всички присъстващи тук, но всеки е уникален и неповторим. Не го забравяй, каквото и да ти струва! Паздрави с най-искрени чувства!
-
Направо не вярвам на очите си... Що за говорилня се е получила тук!?!
-
Прочетох всичките ти 50 призведения заедно с коментарите.
За да бъда достатъчно откровена ще ти кажа:
Пишеш откровено, по-детски инфантилно като започващ автор.
Поласка се от самото начало от приятелството и протегнатата ръка,което е и добре и не толкова.
Нахъса се да пускаш всеки ден стихове,без да им обръщаш достатъчно внимание,защото на стиховете освен вложено чувство им трябва и друго, за да докосват -форма,ритъм,рима.
Имаш три стиха,които явно личат,че не са писани от теб.Идеята,може да е твоя,но не и стила.
Когато имаш желание да пишеш и да споделяш с другите,постарай се да четеш повече поезия(Има толкова много и в нета),за да поднасяш на приятелите си и на читателите най-доброто.
Добронамерена съм,както и останалите.И всичко,което пиша тук е с добри чувства
Авторът,трябва да е себе си.С достойство.Заради това живее и пише. -
В такъв случай съм твърдо "за" синия вариант. Всъщност има само размяна на места на думи и едно прибавено "добре". Ако питаш мен, остави си го него, другия го махни. Твърде различен е. Понеже забравих да кажа предия път, сега е удобния случай. Да смениш дума, две или 3, няма лошо. Да ти кажа честно, изненадана съм, като разбрах, че всъщност това си е твоя вариант, с леките промени само. Браво!
-
И нека днеска
всичко да приключи.
Да свършим с мъките си
Аз и Ти.
Това е разликата между моето стихотворение и варианта в синьо.
Благодаря, че се отбихте! -
Май и в двата варианта не си ти...
Искам твоя стих!!!
Искам да чета поезията на Валентин... другата мога да я чета от други страници.
Христо Ботев?
Вероятно знаеш, че единствено той не е редактирал поезията си... оставял е зарядът непокътнат...
Силата на изкуството е в неговото въздействие... да не го забравяме...
Прегръдка, Вальо!!!
Без оценка, тя няма да е за теб...
-
Аз бих искала да прочета твоя стих, който ти си написал. Бях ти пратила писмо, когато съм сметнала, че има неща, които ме дразнят в обкръжението ти. Позволих си тогава да дам някои съвети, не знам колко желани, относно поезията - на какво да наблягаш и как да си оформиш образа в стихотворението. Смятам, че не си по-глупав, нито по-некадърен (пиша го за 3 път поне).
Трябва ти време. Понякога някой да ти помогне е нож с две остриета. Аз също търся съвети и помощ, но ще ти кажа нещо - пускай стихотворения, които смяташ, че са завършени. Критиката
е полезна, стига да те насочва в правилната посока. От там нататък, всичко зависи от теб.
И това:
"Дано така Ви хареса на всички!
Обичам Ви!"
Къде си ти?
Удовлетворен ли си?
Ако ти дам и аз един вариант, ще го сложиш ли?
С извинение, но мисля, че е правилно, дори и да имаш дадени варианти от някой, да се постараеш сам да си редактираш стихотворението. Понеже държа да съм обективна, това е, което исках да кажа.
Поздрави и весели празници на всички!
Peace!!! -
Човек като вземе да си вменява важни роли, става така. Не позволявай да ти ги вменяват и на теб. Всеки човек има собствена ценностна система, която трябва да уважава първо сам.
И аз се смях, Русин и не до там. С всички разумни съм. И се радвам, че дръзнаха да се поевят.
Творчески успехи и весели празници ти пожелавам, Вальо, както и на всички останали. По Коледа може да сме първо Човеци, после всичко друго. А Човек стои много над поет! -
възхищавам се на добротата ти...Валентин...с обич.
-
Това, което виждат очите ми е типичен пример защо <b>жените нямат потенциал да дават напътствия в живота на хората, надраснали 4-ти клас</b>.
Жени с достатъчно мозък обикалят около стиха на шкафчето като кучки, които искат да си препикаят колчето. Е, да, ама пут*ата е измислена да пикае надолу и, някак си ви личи, че сте се изчекнали.
Аз пък исках да прочета стих на Шкафчето.
Коментарът ми е отвратително грозен. Но това среднощно суетене е доста по-грозно. Не се извинявам на никого. Освен на Шкафчето, чийто стих всъщност мислех да прочета, но, уви. -
Чудесен стих, Вальо!
Не се променяй никога!
Не се страхувай от куршумите,
сложи си предпазна жилетка!
Нали знаеш народната мъдрост "Който нож вади от нож умира!"
Продължавай да пишеш и твориш, за да ни радваш още дълго време!
-
Само напред и нагоре, Вальо!
А аз, нали съм морско момиче, обожавам синьото като цвят - море, небе...! -
Поздрави, мило момче! Мислиш ли, че ако изчезнеш сайтът ще бъде същият? Една усмивка в забързания ден значи много! Твори! Радвай приятелите си! Весели празници!
-
Вальо, Ники го каза преди мен...закъснях. Обичаме те! Твори и ни радвай, внасяй оптимизъм в дните ни! Весели празници!
-
Вальо(дано да ми позволиш да се обърна така към теб-аз си го позволявам защото старшно те харесвам,макар и виртуално) сам не знаеш какво уважение изпитвам към теб.С огромно удоволствие се събуждам всяка сутрин и сядам на компютъра, за да прочета нещо от теб ( и някои други хора )!!!Направо ти се възхищавам и това не е преувеличение - пишеш стархотно,от стиховете ти (поне за мен ) вее не направо ще ме отвее един невероятен положителен заряд.Затова толкова много уважавам и на първо място харесвам творенията ти , защото те са много по-различни от тези на Весела(която също старшно харесвам) или на много други мой любими автори тук!Та това , което исках да ти кажа, а изписах куп други неща е ,че за мен ти си МНОГО СПЕЦИАЛЕН автор и (дори и да звучи смешно за някои) те нареждам в личната си класация до някой мой много ама много любими български ПОЕТИ( с главни букви).За мен винаги е удоволсвтие да те чета и ако се махнеш от тук просто няма да ти го простя.А за всички тия коментари - изчетох 5 и ми стана смешно...
ПОКЛОН ПРЕД ТЕБ И ТАЛАНТА ТИ!
А и ми харесва редакцията, но ти си НАЙ-ДОБРИЯ..
Поздрави,Ники! -
Спокойно мога да си ти върна поздравите, Вальо! И да те аплодирам!
Да! Радвам се, че си тук!
п.п. наистина "нещо се е променило" (нямам предвид стихотворението)
п.п.п. синият цвят ми е любим -
Шкафи ти си много добър,но неуверен.
Човек убивам,ако ми пипне една дума в стиховете!
Ти си АВТОР-ът!Не става в движение приятелю.../да се учиш/.
Съветите ползвай за следващите си стихове!
Иначе,няма да си ти! -
Вале, приятелю, позволи ми и аз да ти река нещо: занапред слушай само себе си! Хубаво, лошо-това е!
Този тюрлю гювеч ,дето се е наредил под твойто стихо не му е мястото там, а на лични или някъде в чата на форума.
От цялата тая си мисля, че няма да е лошо да се разкрие раздел "Редактиране" и който иска-нека се изявява и на това поприще.
Има смисъл да се реализира тази идея!
Поздрави от Зем! -
Ех, Вальо, снощи четох, четох и се смях до 4 часа. Какви учителки имаш само! Де да можеше и на мен тези дами да ми обръщат такова внимание! А, пък те - да ми се обадят по SKYPE да им пратя снимките от годишнината! Поздрави на всички!
-
Стскам ти ръка за човечността ти и за старанието!!!
п.п Що се отнася до редактирането-всеки сам си решава Аз съм търсила помощ при написването на няколко стихотворения -
При теб е заприличало на чатНа мен поезията ти ми харесва- искрена е и идва от сърцето...А това е най- важното!За останалите подробности: виждам, че има мн. учителки, готови да ти подадат ръка!
И двете редакции са добри- ти сам можеш да прецениш да приемеш ли някоя и коя.Поздрави! -
Усмивка от мен Валъо!
Чудесно си го казал!
Тук е място за поезия и любов! -
След като се събудих /с главоболие от среднощното приключение/ и след като прочетох наново всичко подолу написано, реших:
1. Аз оставам! Ще пиша и същевременно ще се уча в движение!
2. Ще обръщам внимание само на градивни коментари!
3. /но не на последно място/ Ще помоля всички, които ме четат, да коментират на страницата само плюсовете и минусита на стихотворението, а не междоличностните си отношения.
Благодаря на всички, които ме четете!
Обичайте се, а не се мразете!
п.п. Обявата за учителките е всеоще валидна! -
Добро утро!
Много навреме се е получило мазалото.
Добре, Вальо. Прав си да не ти харесва! И на мен не би ми харесало. И на никой няма да му хареса. Вероятно си страхотен човек, не твърдя противното. А следващия път не се оставяй да бъдеш манипулиран, разбираш ли, перфектната редакция на твое стихотворение направено зад кулисите не го прави много твое. Вчера казах и на Поли нещо в този дух - ставаш за редактор, но предпочитам да чета теб, а не чужди мисли с твои думи. Няма го нито автора, нито редактора в такива случаи. Поне според мен. Едно предложение за редактиране трябва да бъде обмисляно от теб, да бъде натамънявано -от теб, докато легне на мястото си. И напасне на теб. Хубаво, лошо - с работа, става. С игра на думи също.
А случилото се наистина е елементарно, съжалявам. Само където е непочтено да се използват хора, за да се натрива нечии нос. Почтеността е привилегия на силните. Задкулисните дърпания - не са. Само където не трябва да е за сметка на теб, още повече когато не си готов да влезеш в това.
А тук наистина е хубаво. Бъди тук!
Колкото до страхът ти ... Всички ни е страх. Понякога. Но има места, на които си заслужава да останем. Заради!
П.П. Реплика към Йосифова - кой до къде стигна?! Когато се изживяваш като ментор на някого поемаш отговорността да го пазиш, а не да го превръщаш в поредната мишена. Отговорност! За него! Не видях тук такава! И са прави дамите. И Шкафчето е прав!
Сполай ви! -
Тук съм съгласна с Дарина - мястото ти е тук, сред нас. Да не си си и помислил друго. Голяяяма прегръдка от мен! И поздрави на козичката
------------------------------------------------------
03,55 ч.
Браво, Вальо! Поклон! Не исках да се получи това, което стана. Съжалявам! Сега поне е ясно за какво става дума. Не е заради теб. И аз те обичам! Мнооогооо! И чакам новите ти стихове без съвети и помощи, защото можеш. Другото е бошлаф! Лека нощ! -
Де да беше толкова елемнтарно... Жалко за хубавото начало...
-
Вальо, извинявай, обещах да не репликирам, но не мога да се сдържа. Е, браво, бе, докъде стигнахте - до пионки и до владетели на положението. И защо го разстройвате момчето? Вальо, върни си първоначалния вариант и никого не слушай. Включително и мен. Знаеш, че съм почтена с теб. Още веднъж - извинявай!
-
Аз не се сърдя за мненията и това което съм казал и написал в по-долните коментари е истина! Аз съм благодарен на всички, които искате да ми помогнете, но съм обиден и ме е страх от свистящите куршуми, които прехвърчат от известно време и чиито неволен свидетел и за кратко участник съм!
Извинете ме, че бях сред Вас. Поне тук ми харесваше, а сега и тук не ми харесва!
Четете и знайте, че точно това не трябва да правите. КАЗВАМ ВИ ГО АЗ - вАЛЬО ШКАФА от ГОЛЕМА РАКОВИЦА.
АЗ БЯХ ДОТУК! -
Вальо, предишният ти стих беше много добър! Защо се подвеждаш? Не воюваме! Искаме да сме си полезни, а не да се подиграваме зад гърба на хората! А това, което се случи тук е точно подигравка - и с теб - все едно си пионка в нечии ръце, и за нас - "Вижте кой владее положението!" Сори, но нито е така, нито ще го допуснем да стане!
п.п. И не си прави труда да го триеш , всичко е копирано и утре просто ще бъде сложено където трябва, ако не остане така (освен ако не решиш да си върнеш стария стих)! -
Абе що се ядете под моето стихотворение?
Айде моля ви!
Кажете ми как да го премахна и готово!
Писна ми от тая война!
Ужким културни и възпитани хора!
Извинявайте, ама май ще ми дойде вповече училището! -
Айде, сега, не съм казвала, че си елементарна. Фразата "Елементарно, Уотсън" носи друг смисъл. Знаеш, че те уважавам. Излишни емоции. Извинявай, Вальо, повече няма да репликирам. Лека нощ на всички!
п.п.: Вальо, имаш да махнеш една запетая на 3 ред отдолу нагоре. Мисля, че там трябва да има точка. -
Йосифова, не става дума само за идеята, това просто НЕ Е НЕГОВ СТИХ! Достатъчно умеем да се хлъзгаме по думите, за да се допързаляме (не изпързаляме) до този извод! Съжалявам, за мен неговият стих е съсипан в този му вариант! И този, последния, ще го копирам тук, за да не си играем после на "не беше така, а така":
"Нещо се е променило.
Със теб съм,
а вече е различно.
Прегърнати сме,
но не те усещам.
Обичам ли те още...
Докосваш ме,
но тръпка няма.
Сърцето ми
не иска да пулсира,
прогонва и последния
любовен плам.
Изпращам те.
Сълзи видях
в очите ти, любима.
Да си поплачем,
Искаш ли...
За нас..."
На това му се казва мечешка услуга! -
Нещо се самопързаляш, Дарче. Разбрах какво искаш да ми кажеш, ама не е вярно. Пак помисли. Хубава нощ.
п.п.: Ми не се води от това, че аз съм последната коментирала. Елементарно (Уотсън). Спокойна нощ!
п.п.: М-м-м, позабравих ги първите варианти, ама нали си ги цитирала по-долу - не виждам различна идея, само изказът. -
Ооопппааа! Какво става тук?! Къде отиде стихът, който четох преди няма и половин час?!
И тъй като си обещах, че няма нито да редактирам коментарите си, нито да ги трия, сега искам да зная за кого, по дяволите, са поздравите ми?
Или да си взимам обратно?! -
Мдаааам, хубав стих, но вече не е твоят... съжалявам... Тази редакция наистина те направи непознаваем...
-
Видях... всички варианти. Е, сега вече мога да се разпиша. Слушай сърцето си, Вальо, и не спирай да четеш на глас. Можеш! Целувки!
-
Поспрях тук, почетох стих, почетох и под стих и останах доволна.
Е те това е!
п.п. Вальо, поздравите ми са за теб! -
Ето сега ти стискам ръката с удоволствие!
Поздрави! -
Аз да съм се отрекъл? Не.
Уча се Ели. От всички се уча!
И ще продължавам да се уча!
-
Ааааа, Валче-шкафче, така нема да се разберем, тук не сме да ни познават, а да пишем и то все по-хубаво и по-хубаво! И нали искаше учителка/и? Сега що се отричаш от думите си?...
-
Благодаря ти Дарче!
Наистина твоят вариант е много хубав!
Но как ще разберат хората, че аз съм го писал?
Нека има малко грешки сега, пък за следващото ще се поправя.
За останалите:
Да се чете и в двата варианта! Лично на мен втория ми по-харесва, но вече съм го публикувал!
п.п. Ще се науча аз! -
Тъжно е когато Любовта си отива!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
всички за всичко през цялото си време - не можеш.
така и с угодата, и с харесването...
нямам претенции да разбирам от поезия. инстинктивно харесвам и пак така -не. това е.
бъди себе си. май е най-важното.
полемиката и тук лесно става говорилня.
Весели празници
С.