19 дек. 2008 г., 00:11

Нещо се е променило

1.5K 0 45
 

 Променено

 

 

Нещо се е променило.

Уж съм с теб,

ала съм различен.

Прегръщам те,

но нищо не усещам

и се питам:

"Дали те обичам!"

Докосваш ме,

но тръпката я няма.

Сърцето ми

не иска да пулсира.

Целувката ни -

вече леден камък

прогонва и последния

любовен пламък.

Накрая просълзен

ще те изпратя.

Сълзи видях

и в твоите очи.

Но всичко днес

добре е да приключи.

Да свършим с мъката -

и аз, и Ти.

 

.

.Редактирано след малки съвети на Дарчето, в 12:40 часа

,

-

 

Нещо се е променило.
Със теб съм,
а вече е различно.
Прегърнати сме,
но не те усещам.
Обичам ли те още...
Докосваш ме,
но тръпка няма.
Сърцето ми
не иска да пулсира,
прогонва и последния
любовен плам.
Изпращам те.
Сълзи видях
в  очите ти, любима.
Да си поплачем,
Искаш ли...
За нас...

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано в 01:10  часа след малка помощ от Веселка Йосифова

 

Дано така Ви хареса на всички!

Обичам Ви!

 

19.12.2008 г.

03:25 часа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Добрев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • можеш да лъжеш някого за разни неща през цялото време, всички за едно нещо през цялото време, но...
    всички за всичко през цялото си време - не можеш.
    така и с угодата, и с харесването...
    нямам претенции да разбирам от поезия. инстинктивно харесвам и пак така -не. това е.
    бъди себе си. май е най-важното.
    полемиката и тук лесно става говорилня.
    Весели празници
    С.
  • Аве, я го оставете човека сам да стигне до себе си. Съвети, съвети... Пък и аз дойдох да вдигна крак... Вальо, аз не съм чела почти нищо от теб, но тъй като ПР-а ти е супер в момента, смятам да се оставя да ме води и ще те понаобиколя. На теб май ти трябва само време в момента, ма не е моя работа да се обаждам... Изчезва-а-а-а-м!
  • Привет Вальо!

    Често те чета и ми допада искреността ти.Рядко коментирам прочетеното в сайта по различни причини. Прочетох част от коментарите тук и искам да споделя с теб малко свои мисли, свързани с поезията...

    За мен поезията си е вихър от усещания, емоции, споделени преживявания и философия в най-изчистен вид.Чета поезия от както се помня… и я обичам, усещам я като вълшебна магия… Понякога ме кара да си задавам въпроси, понякога ме разплаква или разсмива, понякога намирам отговори, без дори ясно да съм осъзнала въпросите – всичко това, разбира се е резултат от въздействието на стиха. Не подлагам на анализ изразните средства, строежа на стихотворенията или римите. Дори умишлено избягвам да го правя – лично за мен е важно невероятното усещане, което ми носи поезията… Предпочитам да се връщам и да препрочитам стихотворения, които силно са ме впечатлили. И почти винаги с всеки нов прочит откривам нови и нови неща за себе си там…
    И в този сайт има такива, които съм търсела да прочета отново и отново… при тях ще се връщам пак!

    Но коментарите... избягвам да чета и не си позволявам да давам оценки и да се намесвам в разни спорове, защото ми е толкова странно това, че някой се опитва да наложи своето мнение и усещане за поезията (и за което и да е произведение на изкуството) като най-вярно и определящо. Не го разбирам това. Все пак не може всичко на всички да се харесва!

    ...А си мисля и друго - един човек може да възприеме по различен начин дори един и същ стих, според настроението си в момента, когато го чете или според посоката на мислите си в този момент. Случвало ми се е и на мен. Затова обичам да си препрочитам някои стихове в различни моменти...

    Единственото, което не мога и няма да отминавам без коментар е плагиатството – не това на стихове на един или друг човек, публикуващ в нета, а по-скоро на неща, които съм чела извън нета.

    Надявам че, Вальо, че от всичко, което написах ще откриеш нещо, което да ти даде воля и енергия да бъдеш себе си и да носиш мечтите в собствените си ръце. Това ти пожелавам най-искрено!

    Весели празници на всички и нека бъдем повече честни и искрени хора… и не само около Коледа!

  • Препрочетох няколко пъти стиховете и коментарите, дори коментарите прочетох повече пъти.... Вал, бъди себе си и отстоявай себе си твърдо и непоколебимо. Моите уважения абсолютно към всички присъстващи тук, но всеки е уникален и неповторим. Не го забравяй, каквото и да ти струва! Паздрави с най-искрени чувства!
  • Направо не вярвам на очите си... Що за говорилня се е получила тук!?!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...