23.01.2018 г., 9:10

Нещо синьо

583 0 3

По златарската улица бавно вървя,
а край мен магазини със скъпи неща.
Колко много богатства е градът тук събрал:

 

колиета с брилянти, обици със рубини
платинени пръстени с аквамарини,
красива огърлица с благороден Опал...

 

Но защо не ги искам? Какво там синее?
Виждам пламък в очите ти.
И сърцето ми пее!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Милев Всички права запазени

Вдъхновено от стихотворението "Синьо Мънисто" на Таня Донова.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...