Нещо със сезони
Толкова сме разделени,
сякаш полюси различни!
Онази нощ и светлините
спомнят си само звездите.
Векове огромни ни разделят,
небето още помни нашта среща.
Поглед леден, който не разбрах
а исках да го виждам пак и пак!
Толкова разделени,
че и полюсите се сближават.
Поглеждат се далечно,
а после на посоки разпиляват,
навярно още мъка си навяват!
Полюсите спомени не носят,
тях сезони само ги делят.
Лято никога не ще споделят,
приковани в самота се разделят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дива Самодива Всички права запазени
