Подреждал ли си пъзел с липсващи парчета,
Нещо точно такова беше за мен да те обичам,
Път без посока, нощ без звезди, черна надежда–
Нещо такова бе да търся към сърцето ти пътека.
Всеки опит да си тръгна бе сякаш съм в клетка,
всеки опит да се доближа издигаше стена висока…
Беше не любов, а сякаш егоизъм в битка,
Беше не обич, а някакво проклятие, присъда.
Сега останаха без отговори хиляди въпроси,
но ти не се завръщай, вече отговорите не търся.
Да, ти убиваше ме с всяко неизречено сбогуване,
Но забравяше, че аз съм феникс и възкръсвам. ...