18.03.2008 г., 17:28

Нещо в сърцето се повтаря

901 0 13

Една прахлива стара риза,

обрисувана от мъничко момиче,

погледите мътни ни събира,

оглася спомена за бялото кокиче.

 

 

Нещо във сърцето се повтаря,

разтуптя познатото желание.

Една врата към него се отваря,

а вътре дреме твое гнило обещание.

 

 

Едни ръце от вътре се протегнаха,

а аз с плахост, нежно ги докосвах.

И името в душата ми изписваха,

с една сълза ги нежно омагьосвах.

 

 

Спомените бързо се изнизаха,

остана мъничко от старото обичане.

А влакове на всяка гара спираха,

обсебени от прозрачното ни вричане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...