Нещо в сърцето се повтаря
Една прахлива стара риза,
обрисувана от мъничко момиче,
погледите мътни ни събира,
оглася спомена за бялото кокиче.
Нещо във сърцето се повтаря,
разтуптя познатото желание.
Една врата към него се отваря,
а вътре дреме твое гнило обещание.
Едни ръце от вътре се протегнаха,
а аз с плахост, нежно ги докосвах.
И името в душата ми изписваха,
с една сълза ги нежно омагьосвах.
Спомените бързо се изнизаха,
остана мъничко от старото обичане.
А влакове на всяка гара спираха,
обсебени от прозрачното ни вричане.
© Пламена Добрева All rights reserved.
