14.04.2010 г., 20:28 ч.

Несигурност 

  Поезия » Любовна
449 0 0

Толкова съм силен,а такъв глупак !
Отдалечавам те,предпазвам те от моя свят.
Реалност на мъка,късче прах...
Часовника тик-така,вечноста е блян,
а ти в мечтата,все си там-
красива,засмяна,чакаща да и подам ръка !
Но ръката ми пари,нежноста-боли,
ударите много,невъзможно е да
да ги понасяш  с мен и ти !
Раздвоен между чувства и разум-
да те открия или пък да те боли ?!
Черна нощ,тлея там...
Живея като вълк,сънувам сам...
Живота ме направи рицар с лъскава броня,
а под нея затворник с дрипи и разкъсана кожа !
Рицаря галантен те желае всеки миг,
а дрипавия мечтае да го съживиш...

Отключи килията...Внимавай,ще те заболи !
Дори добър и нежен,без умисъл те наранява,
изгрей само в неговия мрак,и рицаря ще се
превърне в негов брат...

© Анонимен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??