30.03.2010 г., 19:37

Несподелена любов

1.2K 0 0

Несподелена любов

 

Той погледна в очите ù кафяви,

влажни, красиви като на сърна,

вгледа се, очаквайки любов, слова,

ала сълзичка там една

проблясваше като самотната луна.

Сянка на съмнение премина по лицето ù, 

усмивката ù скри се някъде в сърцето ù.

Той гледаше я с погледа на влюбен,

всеки миг с нея, всеки спомен,

беше светлината, озаряваща деня му.

Но тя... горката, обичаше го... Да!

Но приятелство е всичко засега...

Надеждата крепи го в този миг, сега.

На любовта му да отвърне тя.

Колко малко искаше наранената му душа,

но за нея това беше живот в тъга.

Любов несподелена, ах, ти, гостенке злощастна,

защо в човешките сърца приютяваш се

и против тях обръщаш съдбата благосклонна?

Ах, любов, любов, тъй сладка, тъй горчива, не променяш се...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Кисьова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...