10.12.2008 г., 13:07  

Несподелена любов

891 0 1

Несподелена любов 

 

Понякога се влюбваме в най-лошия,

но не ние сме виновни за това,

виждаме в него образа на добрия,

пленителен, осеян с красота!

 

Страдах за него, плаках за него, но как,

как да изтрия сълзите си,

наранена от тази любов несподелена!

 

Една сълза се стича от лицето ми, пълна с тъга.

Една сълза ще нарани сърцето ми, изпълнено с лъжа.

Една сълза ще влезе в душата ми, измъчена от празнота.

Една сълза ще спре да страда за него и за любовта!

 

Несподелената любов убива,

но аз не ще се поддам на това,

то не е за мене и ще вървя

по своя път с високо вдиганата глава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина Лилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...