Несподелена любов
Как боли сърцето и не спира,
Когато любовта не е споделена!
И частицата след частица почва да умира,
душата ти, до смърт осакатена. . .
И надеждите, който си таил,
се превръщат в прах, отлитат надалече...
остава само спомена който ти си крил,
пазейки го, като нещо свято, вечно...
Но животът, казано е, продължава,
времето лекува всички рани,
и почва пак да се подава, ...