Несподелена любов 

Как боли сърцето и не спира, 

Когато любовта не е споделена! 

И частицата след частица почва да умира, 

душата ти,  до смърт осакатена. . . 

И надеждите,  който си таил, 

се превръщат в прах,  отлитат надалече...

остава само спомена който ти си крил, 

пазейки го, като нещо свято, вечно...

Но животът, казано е, продължава, 

времето лекува всички рани, 

и почва пак да се подава, 

надежда във затворените длани...

Болката превръща се във спомен,

Някак мил, по детски може би наивен. 

И вкопчваш се ти  във света огромен,  

но вече с повече събран кураж,  и сила... 

01.04.17 . 20:41