1 апр. 2017 г., 23:35  

Несподелена любов

1.7K 2 0

 

Несподелена любов 

 

 

Как боли сърцето и не спира, 

Когато любовта не е споделена! 

И частицата след частица почва да умира, 

душата ти,  до смърт осакатена. . . 

 

И надеждите,  който си таил, 

се превръщат в прах,  отлитат надалече...

остава само спомена който ти си крил, 

пазейки го, като нещо свято, вечно...

 

Но животът, казано е, продължава, 

времето лекува всички рани, 

и почва пак да се подава, 

надежда във затворените длани...

 

Болката превръща се във спомен,

Някак мил, по детски може би наивен. 

И вкопчваш се ти  във света огромен,  

но вече с повече събран кураж,  и сила... 

01.04.17 . 20:41

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...