Несподелено
Тихомълком сърцето с нежност обгърна,
болката в обич превърна
и аз ново утре вече сънувах,
за светлината бленувах!
За звездите в очите ти копнеех,
за топлата усмивка живеех.
Усещах се силна и смела,
венци от лъчи душата ми бе сплела.
Пред мен прегради стояха,
пропасти зейнали помежду ни растяха.
Да те обичам забранено ми беше,
в болка умирах, погубвах се вече...!
Като лист златен от вихри отнесен,
ще моля да стихнат страстите бесни.
Името ти ще викам в здрача
и самотна сянка ще влача...!
Ще търся гласа ти сред шума суетен,
носейки в душата огън обречен...
И туй ще бъде мойта награда,
че който обича, винаги страда...!
болката в обич превърна
и аз ново утре вече сънувах,
за светлината бленувах!
За звездите в очите ти копнеех,
за топлата усмивка живеех.
Усещах се силна и смела,
венци от лъчи душата ми бе сплела.
Пред мен прегради стояха,
пропасти зейнали помежду ни растяха.
Да те обичам забранено ми беше,
в болка умирах, погубвах се вече...!
Като лист златен от вихри отнесен,
ще моля да стихнат страстите бесни.
Името ти ще викам в здрача
и самотна сянка ще влача...!
Ще търся гласа ти сред шума суетен,
носейки в душата огън обречен...
И туй ще бъде мойта награда,
че който обича, винаги страда...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Стефанова Всички права запазени
