azura_luna (Петя Стефанова)
154 7196
7.10.2007 г., 16:03 ч.

Несподелено 

  Поезия
848 0 7
Тихомълком сърцето с нежност обгърна,
болката в обич превърна
и аз ново утре вече сънувах,
за светлината бленувах!

За звездите в очите ти копнеех,
за топлата усмивка живеех.
Усещах се силна и смела,
венци от лъчи душата ми бе сплела.

Пред мен прегради стояха,
пропасти зейнали помежду ни растяха.
Да те обичам забранено ми беше,
в болка умирах, погубвах се вече...!

Като лист златен от вихри отнесен,
ще моля да стихнат страстите бесни.
Името ти ще викам в здрача
и самотна сянка ще влача...!

Ще търся гласа ти сред шума суетен,
носейки в душата огън обречен...
И туй ще бъде мойта награда,
че който обича, винаги страда...!

© Петя Стефанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Даниел, само не се спирай на тези глупави стихове!Ужасни са...
  • Поздрав за хубавия стих!
  • "че който обича, винаги страда...!"
    За съжаление ги има и тези моменти... Много е неприятно, когато не можеш да изживееш любовта с човека, когото обичаш...
    Поздрав, най-сърдечен. Много ми хареса !
  • Така е ,който обича страда
  • Така е, Евтим Евтимов е казал в едно свое стихотворение "Единият обича малко повече и повече след време го боли". Поздрави за хубавия стих!
  • Обич за обич! С обич.
  • Обичай и обичта ти ще бъде върната!!!
    Поздрав за стиха!!!
Предложения
: ??:??