В ъгъла на стаята то стои.
С празен поглед гледа
заобикалящите го стени.
Рони сълза след сълза.
Проклина даже и нощта,
че е заключено в клетката
на любовта!
Несподелено чувство има то.
Затворено вълшебство
в една душа тихичко седи.
О-о-о, сърце, не тъжи.
Не се предавай, а помни!
Любов без рана няма!
Любов се прави от двама!
© Надя Донкова Всички права запазени