Несподелено
Обичам те! Ще ми простиш ли?
Да знам, не бяхме се разбирали така...
Мостовете към мен ще изгориш ли?
Недей! Обичам те... подай ръка...
Каквото и да кажа, е излишно.
Каквото и да чувствам, все боли.
Потапям се в страдание предишно,
да може уж по-малко да горчи.
Каквото и да искам, няма смисъл...
Където и да ида, няма път.
Единствено във крехката ми мисъл
наум сълзите ми валят.
Обичам те! Все още те жадувам
където съм, каквото и да правя.
В очите ти - моретата - ще плувам
с надеждата да се удавя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
ще продължавам да те следя 
