Jun 21, 2008, 7:47 PM

Несподелено

  Poetry » Love
784 0 5

Обичам те! Ще ми простиш ли?

Да знам, не бяхме се разбирали така...

Мостовете към мен ще изгориш ли?

Недей! Обичам те... подай ръка...

 

Каквото и да кажа, е излишно.

Каквото и да чувствам, все боли.

Потапям се в страдание предишно,

да може уж по-малко да горчи.

 

Каквото и да искам, няма смисъл...

Където и да ида, няма път.

Единствено във крехката ми мисъл

наум сълзите ми валят.

 

Обичам те! Все още те жадувам

където съм, каквото и да правя.

В очите ти - моретата - ще плувам

с надеждата да се удавя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • харесва ми поезията ти, Миглена ще продължавам да те следя поздрави
  • Ама хубаво удавяне...от любов!Тръгва си,но ти обичаш...
  • Много ми харесват твоите неща ,досега не те бях забелязал.Продължавам да те чета с много голямо удоволствие!!!
  • Трябваше да се кръстиш- долу- горе, защото когато тръгнеш от долу- нагоре- е градивно, а обратното- нищо. Този стих ми хареса. Искрен и читав... Давай нататък...
  • Прекрасно!!!Поздравления!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...