25.11.2021 г., 13:37 ч.

Неспокойна птица е душата. 

  Поезия
5.0 / 2
498 0 6
Неспокойна птица е душата.
Щастлива е само когато лети.
Широко разперва крилата
и литва. Птица в клетка не стои.
Тя истински жадува светлина.
Между ума и сърцето гнездѝ.
Слънцето е нейната мечта,
макар до болка да я изгори.
Перата се превръщат в прах!
Опърлена, със сетни сили,
душата - феникс с нова страст
над пътя на орлите се издига. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Предложения
  • Кафето е топло, а тихият пролетен дъжд мажорно звъни по стъклото. Което прахът е написал, отми извед...
  • Тя нежната му муза беше. Изящна като порцелан във голотата си. Седеше насреща му. А той, облян от св...
  • Закъсня като цвят, избуял сред изсъхнала шума. Не отвори навреме очи, не видя, не разбра, че с любов...

Още произведения »