Неспокойна птица е душата.
Неспокойна птица е душата.
Щастлива е само когато лети.
Широко разперва крилата
и литва. Птица в клетка не стои.
Тя истински жадува светлина.
Между ума и сърцето гнездѝ.
Слънцето е нейната мечта,
макар до болка да я изгори.
Перата се превръщат в прах!
Опърлена, със сетни сили,
душата - феникс с нова страст
над пътя на орлите се издига.
Душата Прометеева гори
достигнала небесния чертог!
Останала с едно перо дори,
щастлива, че докоснала е Бог!
© Даниела Виткова All rights reserved.
