14.05.2007 г., 23:36

Неспокойно

782 1 1
Моят часовник с минута избързва,
а твоят със две изостава.
И все тичам към теб и се вързвам
на абсурда, че си ме забравил.  

А ти със усмивка навярно си спомняш
за несигурността във очите ми.
Мислено нежно ми галиш челото
и ми целуваш с любов косите.  

И много минути преди мене, от снощи,
застанал притихнал на спирката,
се взираш към пътя ми, а аз още
си мисля: "Ако те няма - умирам".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...