Неспокойно
Моят часовник с минута избързва,
а твоят със две изостава.
И все тичам към теб и се вързвам
на абсурда, че си ме забравил.
А ти със усмивка навярно си спомняш
за несигурността във очите ми.
Мислено нежно ми галиш челото
и ми целуваш с любов косите.
И много минути преди мене, от снощи,
застанал притихнал на спирката,
се взираш към пътя ми, а аз още
си мисля: "Ако те няма - умирам".
а твоят със две изостава.
И все тичам към теб и се вързвам
на абсурда, че си ме забравил.
А ти със усмивка навярно си спомняш
за несигурността във очите ми.
Мислено нежно ми галиш челото
и ми целуваш с любов косите.
И много минути преди мене, от снощи,
застанал притихнал на спирката,
се взираш към пътя ми, а аз още
си мисля: "Ако те няма - умирам".
© Вяра All rights reserved.
