14 мая 2007 г., 23:36

Неспокойно 

  Поэзия
615 1 1
Моят часовник с минута избързва,
а твоят със две изостава.
И все тичам към теб и се вързвам
на абсурда, че си ме забравил.
А ти със усмивка навярно си спомняш
за несигурността във очите ми.
Мислено нежно ми галиш челото
и ми целуваш с любов косите.
И много минути преди мене, от снощи,
застанал притихнал на спирката,
се взираш към пътя ми, а аз още
си мисля: "Ако те няма - умирам".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Все права защищены

Предложения
: ??:??