Нестинари
Като пролетен дъжд,
като тиха молитва,
като цъфнала ръж,
като топла завивка;
по детински наивна
и несресана, боса;
като кипнало вино -
без слова и въпроси,
се промъква на пръсти
в наш'те жили и длани,
любовта, непокръстена,
нестинарка в кръвта ни.
И ни мами, забравена,
луда страст по звездите,
дето парят телата ни,
дето сгряват душите.
Огнен обръч ни носи
в тъмни и диви балкани!
Сън ли е здравец росен?
Сън ли са Змейови стани?
Пеят петлите по късното,
гасне огън и пари...
В танц неземен сме кръстени -
танцът на нестинари.
като тиха молитва,
като цъфнала ръж,
като топла завивка;
по детински наивна
и несресана, боса;
като кипнало вино -
без слова и въпроси,
се промъква на пръсти
в наш'те жили и длани,
любовта, непокръстена,
нестинарка в кръвта ни.
И ни мами, забравена,
луда страст по звездите,
дето парят телата ни,
дето сгряват душите.
Огнен обръч ни носи
в тъмни и диви балкани!
Сън ли е здравец росен?
Сън ли са Змейови стани?
Пеят петлите по късното,
гасне огън и пари...
В танц неземен сме кръстени -
танцът на нестинари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Владимиров Всички права запазени
