Търсещия (Владимир Владимиров)
44 594
11.11.2007 г., 10:44 ч.

Нестинари 

  Поезия
1007 0 9
Като пролетен дъжд,
като тиха молитва,
като цъфнала ръж,
като топла завивка;

по детински наивна
и несресана, боса;
като кипнало вино -
без слова и въпроси,

се промъква на пръсти
в наш'те жили и длани,
любовта, непокръстена,
нестинарка в кръвта ни.

И ни мами, забравена,
луда страст по звездите,
дето парят телата ни,
дето сгряват душите.

Огнен обръч ни носи
в тъмни и диви балкани!
Сън ли е здравец росен?
Сън ли са Змейови стани?

Пеят петлите по късното,
гасне огън и пари...
В танц неземен сме кръстени -
танцът на нестинари.


© Владимир Владимиров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??